By Калоян on 20/06/2009
Брейнсторминг: DeathStar
„Време е за брейнсторминг!“ – вика шефът ви и преди да сте се усетили, вече сте седнали около масата и целият отдел се замеря с идеи. Грешка. В традиционният брейнсторминг, където всички крещят един през друг дава забележително слаби резултати. И тъй като участниците в брейнсторминга трябва непрекъснато да следят кой говори в момента, те не могат да се концентрират пълноценно върху идеите, коите раждат. И ако някой има добра идея, той трябва да си чака реда. А това крие риск идеята му да се загуби в шумотевицата. В заключение ? Най-добрия брейнсторминг е този, в който всички са със затворена уста. Но в такъв случай как бихте могли да реагирате на идеите на другите? Просто – писмен брейнсторминг. Продължи с останалата част от „Не се обаждайте по време на брейнсторминг“
Публикувано в Кутия, Различните съвети | Тагове star wars, различен, съвет
By Калоян on 08/06/2009
След преживяването ми в тъмната стаичка предния ден и след толкова много новини и коментари разбрах, че е трудно. Най-трудното нещо се оказа това да се навиеш въобще да го направиш – нещо като закуската сутрин. Можеш да минеш и без нея, но щом си почнал няма спиране, готвиш си и толкова. Та и аз така. Измих се, облякох се и почнах един потен маратон за изборната секция на 500 метра от нас. И като влезеш вътро все си е българско, не си личи за какво гласуваш. Поостаряла мазилка, съветски бюра, едни мазни лелки и застаряващи бабички. Никой не носи бадж, да видиш аджеба кой какъв е там. На ръка надраскано на едно листенце „А-К“, викам си тук попадам. Подадох на клетата женица новичката ми лична карта и ме братиха на бегом зад един скалъпен параван. И мистерията ми се разкри – аз гласувам … Плахо отварям плика, оставям го на масата, очите ми премижат толкова много партии, а само един глас. Мислех си, че бях решил за кой да гласувам … грешка. Продължи с останалата част от „Тъмната стаичка“
Публикувано в Лични, Обществени | Тагове бъдеще, трагедия
By Калоян on 27/05/2009
Бях пуснал една статия да се публикува сам приблизително в началото на моя бал :D … някъде нещо съм прпуснал … НО, сега и хвърлих един поглед и не заслужава, просто защото до някаква степен ми се промени мнението за бала :)
Jan Wayne – Because The Night
Да не те ебе за колата, костюма, обувките … стига компанията и дамата (или кавалера) да са големи шматки и свежари става як купон. Бира, вино, аператив ракия … енергийни напитки. Дим и ядки. Танци, танци, танци. Не се мина и без чалга, ретро, диско, рок&рол, на клуб с класа и много, много болки в краката. Извървяхме целия път от клуба до крепостта, толкова далече от града. Хапвахме супички, крещяхме … вас боляха ли ви гърлата когато завършвахте? Ще го запомня и ще искам да го преживея пак и пак :) Дори вече ми е мъчно, че няма училище. Няма я тази свободия която намазвахме покрай свободата. Няма да го има петъка на майстора, толкова гадния четвъртък. Понеделничните сутрини където тикаш в раницата каквото ти попадне, където правиш опито да си миеш зъбите и да си оправяш косата и свършваш с прическа кошница и паста за зъби по тениската :) Тези години ще ми липсват …
ПС: на 2те снимки не се вижда, но ето трета. Бях си с кецове – Адидас Стан Смит с връзки. Чисто бели :) нямах равен!
Публикувано в Кутия, Лични | Тагове празник, рицар с кецове
By Калоян on 21/05/2009
“Аз Гласувам!” е интернет кампания за насърчаване и популяризиране на гласуването на предстоящите парламентарни избори и избори за европейски парламент. Идеята на проекта е да покажат различни мнения защо трябва и е важно да се гласува. Това е едно отворено начинание, където всякакви предложения, мниения, съвети и идеи са добре дошли за постигане целта на проекта. Важно е да се отбележи, че това не е платена кампания, обвързана политически с някоя партия, а инициатива на активните хора в интернет. Проектът “Аз Гласувам!” няма за цел пропагандирането за една или друга политическа сила, а популяризиране на гласуването.
Публикувано в Кутия, Обществени | Тагове бъдеще
By Калоян on 21/05/2009
Някога, някой ден определено ще ми се наложи да порастна. Да стана голям, да се грижа за други хора, да водя екип. Да стана татко, родител, баща, човека който ще подкрепя едно малко момченце или момиченце … Ще ми се наложи да избирам име!!! Това определено ще е трудно, но винаги можеш да чийтнеш :) Ще го кръстя Калоян, ще му викам Младши, ще е моята гордост, а ако е момиче би трябвало да е гордостта на майка си. Което ме довежда до мисълта – трябва да си намеря съпруга. Едно изречение може да изглежда толкова непосилно за изпълнение. С моите космически рекорди от няколко месеца за връзките ми, незнам как бих успял да живея с някой години наред? Сигурно се изискват качества които аз все още не притежавам – не се научих да правя компромиси, не мога да деля, личното пространство си е мое. А ако никога не порастна? Дали някой ден ще кажа, че съм живял щастлива макар и без да съм постигнал целта на хилядите ми прадеди – да създам семейство. Дали съм само аз? Ако да – лош ли съм, че прекъсвам рода? Но спокойно, дано някога, някой ден определено ми се наложи да порастна …
Публикувано в Кутия, Лични | Тагове бъдеще
Последни коментари: