Рицар с кецове

Журнал за пътя и премеждията.

Теория на чистите ръце

Теория на чистите ръце или как да не хапваме микроби.

http://www.flickr.com/photos/fwump/2759688757/

Ако не си миете ръцете поне преди ядене, искрено ви съчувствам. Но само със съчувствие не става, затова мисля да изредя повечето места през където ви минават ръцете дневно. Да помислите на колко други (пък и какви) хора им минават от там ръцете. А пък ако наистина виафектирам (жалко, че не мога да боравя добре с циничната реч) както трябва, надявам се поне преди вечеря ще минавате през банята.

Сутрин:

- пускате една вода, миете си зъбите;
- обувате си обувките, потърквате калното петно от вчера вечерта;
- пускате ръка на прашната лавица, взимате си ключовете;
- заключвате, натискате копчето за асансьора (като всички от твоя етаж);
- натискате копчето за партера (като всички от твоя блок);
- наместваш си оная работа, че в бързината не е останало време за това;
- чакате автобуса, идва и хващайки се за парапетчето на стъпалата се качвате (като хората от околните 10 квартала);
- хващате се за тръбата, защото умиращи бабички и дядовци седят на седалките. Кихат, кашлят, бършат нервно сополи. На ставане се хващат за същата шибана тръба;
- чернички и кирливи момченца, момиченца от малцинствата носят кир и мас от гетата;
- клавиатурата с всички микроби по нея, трохите по нея и т.н.;
- парите за билетче, стотинките за кафе и солети. Явно това е най-мръсното нещо което може да пипнете през деня. Минали през курви и проститутки, наркомани и друсалки :) Да ви мирише на хероин когато си вадите двайсетолевката?

Read the rest of this entry »

Лоши лелки

Имам един познат, който си е заплюл председателския пост. Като стане това ще го помоля да забрани намусените чиновнички.

Не са ни виновни те, но ние ги мразим. И го правим с цялото си сърце, душа и всички псувни които знаем.  Намусените очилати чиновнички, които копнеят да им свърши смяната за да гледат Перла (или която там турска боза гледат). Мразим да чакаме по два часа на опашки и да затварят гишето под носа ни. Мразим да ни връщат за още някой документ и като изгубим и там един час съвсем случайно се намира още нещо. Мразим соц. обстановката в старите сгради. Протърканите пейки и лошата миризма. Тъмно, неприветливо и обвито паяжини здание. Една призрачна обстановка (адската паст на мустакатата лелка напомня втората карта на quake3).

А те си мразят работата. И го правят с цялото си сърце, душа и всички псувни които знаят. По цял ден едно и също. Само обедната почивка разнообразяват с някой бозарийка или обсъждат друга мустаката  колежка. Мразят това, че имат по-голям мустак от 15 годишния им син. Изгубили способността да мислят нормално в зората на Бийтълсите сега си го връщат на нас. Еее, сори ама няма да се дам. Другия път ще се опитам да ги направя щастливи – с лепенки за мустак и бикчета.

Read the rest of this entry »

Да&Не

ЛъжецАхам, блог-щафета. Нечия любопитна глава е измислила това само за да разбере няколко любопитни неща (странно, че е допуснал само Да и Не като отговор), пикантериите можело да се ръсят само в коментарите и такаа. Да започваме!

Били ли сте арестувани? Не
Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Да
Спали ли сте до 5 следобед? Да
Изключвали ли са ви от училище? Не
Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да
Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Да
Уволнявали ли са ви от работа? Не
Уволнявали ли сте някого? Не
Пели ли сте на караоке? Да
Насочвали ли сте оръжие към някого? Да
Целували ли сте се под дъжда? Да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
Виждали ли сте някой да умира? Не
Играли ли сте на бутилка? Не
Пушили ли сте пура? Да
Седяли ли сте на покрив? Да
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Не
Read the rest of this entry »

Една футболна вечер

„Кой не скача и не пей, той за Левски не милей!“Левски - Лацио

Оказа се, че главни действащи лица в този толкова срамен мач бяха Левски, Батков и Ушев. Левски го обичаме, Батков малко го мразим, а Ушев го ненавиждаме. Нищо, че паднахме с много от Лацио, агитката беше сила. Голяма при това. Една инертна маса в превъзбудено състояние е способна на много неща. Горд съм, че стигнахме само до псуване и скачане върху столовете. Макар, че някои си позволиха да правят изцепки. Седях като ударен по главата след всеки гол, а феновете не спряха и за момент песните, даже почваха с нова сила. Кофти, че не успяхме да си оползотворим положенията. Първата част от вечерта не свърши както искахме – с победа или поне равенство, но поне после беше както трябва. Read the rest of this entry »

Днес съм гост автор в ентелегентно-блог с „Порастнали набързо“ :)