Имам нов часовник и дори се замислих как се пише точно думата.
То, часовничето си трака на всяка секунда и леко напомня колко бързо минава времето и колко яко ще те пратя да се шибаш някъде когато ми го пилееш с глупости. А искам само да намекна колко мразя семпли и скучни хора просто защото напоследък такива можеш да ги ринеш с лопата.
А въпроса на месеца е ( защото не съм писал от ехеее ) - псувате ли на работното си място?
Ако имах кристална топка и в нея видя как докато пресичам някой идиот ме качи на капака и боядиса предното стъкло с мен?
Щях ли да променя нещо или щях да изживея последния месец както подобава? Всъщност не знам, не знам какво бих направил. Щеше да ми стане тъжно, че няма да преживея нещата които съм искал, че няма да отида на интересните места за които мечтая. Че няма да мога да свия гнездо. Че няма да мина през критическата възраст и да си купя жълта спортна кола. Че няма да изживея малките неща за които мечтая. Read the rest of this entry »
Мина точно една година откакто този блог съществува в този си вид.
Като цяло беше много интересен пътят ни до тук. Той стана по-лъскав, малко по-четен и по-недепресиращ. Аз се преместих и си намерих хубав университет и още по-хубава работа. Намерих нови приятели и доста познати с които да пия по бира. Една хубава година :) Пък и аз порастнах с една – вече съм на 19 и се чувствам малко по мъдър ( ако броим мъдреците – съм 4ри пъти по мъдър ).
Днес блога има 69 (знам, знам) публикации, 4ри страници, 7 категории, 67 етикета, много блокиран спам и червена тема.
И ето нещо интересно – първите няколко поста преди блога да се премести бяха почти безвъзвратно загубени и може да не сте се натъквали на тях. А ето това е цялото съдържание на Първия пост:
Рицар
Да имах меч, макар и стар,
да имах броня и седло.
Да имеше и щерка тоя цар,
да си надяна шлема без перо.Но май с мечтите прекалил,
слънчасъл с биричка в ръка …
Опърпания рицар бе решил,
че без меч и с меч – все беда …
Всъщност от тези 8 реда тръгна всичко :)
А за почерпка ето един ШЕСТ Часов микс от най-добрите mainstream парчета м/у 1992 и 2006та година:
mainstream-[92*06]-set-4-justkaloyan.com-by-soulplay by KOx2
Да не забравя да се усмихна и да благодаря на Елфа, Събина, адаша Калоян, грозната богиня & etc. които ме запалиха по писането.
Историята не разказва за един самоубиец, който скочил от петдесетия етаж и по пътя надолу си шепнел ‘до тук добре’. Всъщност разказва за хиляди такива хора, дори за милиони. За едно общество което пропада бързо и по пътя си шепне ‘до тук добре’, но всъщност не е важно падането, а самото приземяване.
Част Първа
Мога да разбера, че денят ще бъде необикновен само по начина по който изгрява слънцето. А такъв изгрев не бях виждал досега. А днес си беше различно – мастилено синьо отгоре и ярко оранжево отдолу. Наумих си за да отбележа това и да си направя равносметка вечерта когато се прибера дали съм бил прав. А сега като се замисля това наистина беше жалко, защото аз никога повече нямаше да видя дома и семейството си. Бях прав, де. Read the rest of this entry »
Това е социален експеримент.
Една седмица никаква онлайн социална комуникация. и това е