една седмица може да е по-дълга дори от месец – особено когато се случват толкова много неща … лични които засягат мен и обществени които засягат … малка част от обществото като цяло.
[от снимка нужда няма]
Свалиха ни читанката – сайта който ми е дарил толкова приятни моменти. сайта който ме е карал да мечтая ( което е образно казано всъщност но си е друго като звучи по романтично някак си ). Любимите ми 10 книги ( хрониките на амбър ) съм ги чел на покет pc (тежка дума!) Palm 125! и в момента продължавам да чета книги на айпода (удобно, лесно, свети ти когато идиотите решат, че във влака няма нужда от лампи ) и още и още можем да говорим за предимства и недостатъци, за това кой бил прав и кой крив, но всяка ситуация има прекалено много гледни точки, а всеки решава, че неговата е правилната. някои цитираха закони, изказваха се тежко За или Против. някои просто застанаха по средата или замълчаха. а според мен най-лошото нещо е да мълчиш когато имаш какво да кажеш. давай! кажи го на таксиметровия шофьор, кажи го на този до теб в автобуса. кажи го на другарчето по чин … споделяй човек, споделяй когато някой те кара да се чувстваш зле! без страх … защото едно от НАЙ-ВАЖНИТЕ права на човека е да има мнение. което ме води до … днешния парад. мислех да пиша ‘парада на момчетата и момичетата’ но може да обидя някой с нещо и затова ще го пропусна ( и го слагам само в кавички – хвърчаща мисъл ) защото най-малко в момента искам да обидя или нараня някой. защо ? – защото всеки има право на мнение, следователно на избор. харесва ти – правиш го. просто е! когато не нараняваш никой по какъвто и да е начин – правиш го! и естествено когато не ти харесва, не го правиш и не се бъркаш в живота на другите карайки ги да се чувстват неудобно заради избора който са направили. избор който имат правото да вземат сами и да не се страхуват за това. и тук е мястото на малко мисли, идеи и накрая заключение на тема гейове и лесбийки ( м/у другото автоматичния spell check не харесва думата ‘гей’ и постоянно я подчертава с червеничко … ) но смятам, че сте слушали и за и против по темата. говориха и писаха на дълго и на широко и от двете гледни точки. даваха доводи до които не бих се замислил дори. но пък ми оставя място за завършваща мисъл (яко).
Това беше една странна седмица, трупаха се мисли, мнения, случки и няколко нови неща. Странно е когато обстановката се променя заедно с хората, когато трябва да се приспособяваш бързо и безболезнено, но имаш чувството, че изоставаш със няколко крачки. Когато трябва да се опитваш да догониш всичко, а просто нямаш желанието да тичаш …
