Working title – пръцкане
(едно добро заглавие за една скучновата статия)

Кравички и козички
Силно се надявам да знаете, че заводите и автомобилите произвеждат най-голямото количество газове, предизвикващи парников ефект, но и добитъкът дава своя принос. Сещате се – кравички, козички. От стомасите на преживните животни и от натрупването на техния тор, или образно казано – акота, се отделя метан. След въглеродния диокис това май е най-важният от газовете, предизвикващи парников ефект. Което ми напомня да ви помоля да намалите зърнените храни от типа на боб, леща, грах … зеле. Приносът на промишлените стада говеда и козички е значителен според някои западни учени, което до някаква степен си е нормално просто, защото насам нямаме толкова големи ферми. Криза. Можем ли да направим нещо по този въпрос? По въпроса за кравичките, не кризата. Да, можем или да спрем да ядем месото и да я караме на картофки и бира или просто да го намалим. Всъщност един месеоядец ( което ми звучи повече като канибал ), който става вегетарианец, допринася за намаляването на вредните газове почти толкова, колкото шофьор който заменя своя тузарски, яката димящ джип за среден клас кола.
И двете неща – спирането на местото и лишаването от тузарски коли ми се струва някак си неприемливо в родината … жалко. За малко да спася света :))


След преживяването ми в тъмната стаичка предния ден и след толкова много новини и коментари разбрах, че е трудно. Най-трудното нещо се оказа това да се навиеш въобще да го направиш – нещо като закуската сутрин. Можеш да минеш и без нея, но щом си почнал няма спиране, готвиш си и толкова. Та и аз така. Измих се, облякох се и почнах един потен маратон за изборната секция на 500 метра от нас. И като влезеш вътро все си е българско, не си личи за какво гласуваш. Поостаряла мазилка, съветски бюра, едни мазни лелки и застаряващи бабички. Никой не носи бадж, да видиш аджеба кой какъв е там. На ръка надраскано на едно листенце „А-К“, викам си тук попадам. Подадох на клетата женица новичката ми лична карта и ме братиха на бегом зад един скалъпен параван. И мистерията ми се разкри – аз гласувам … Плахо отварям плика, оставям го на масата, очите ми премижат толкова много партии, а само един глас. Мислех си, че бях решил за кой да гласувам … грешка. 
