… до тук добре

от Калоян

Историята не разказва за един самоубиец, който скочил от петдесетия етаж и по пътя надолу си шепнел ‘до тук добре’. Всъщност разказва за хиляди такива хора, дори за милиони. За едно общество което пропада бързо и по пътя си шепне ‘до тук добре’, но всъщност не е важно падането, а самото приземяване.

<<Част първа

Беше 09:30 и тъкмо си бърках кафе в приятна компания на задника на секретарката ни. Беше се навела до нааааай-долния рафт за някакви папки. Сигурно само заради него са я взели, нищо – това, че е тъпа ми помага на мен. На мен и моя план. Днеска беше, така да го кажа – важен ден. Бях решил каква ще е последната стъпка за мен и как ще се преосигуря занапред. Просто щях да сменя повече фирми с които работим – доставчици, it съпорт, чистачки, шофьори и т.н. с малко по евтини. Но за пред всички останали офертата щеше да е като старата. И така разликата щеше да е само за мен. Всеки месец.

Започнах с it съпорта – от толкова фирми винаги има такива които си нямат работа и с на ръба на фалита и се хващат за последната сламка (сладури)! После с доставчиците, шофьорите и най-накрая чистачките. Да ги еба в чистачките – намали такива които щеши да чистят за 150лв?!? После намериха някакви от малцинставата които и за по малко се навиха! За пари хората правят много интересни неща.

Оправих всички документи – подписи, печати, автоматични банкови преводи. А всичо ненужно в шрьодера, май така му се викаше? Онова което реже листите?

След първият месец се натрупа една доста солидна сума. Цяла красота! Днеска я проверих аз сумата по сметката след като тъпата ми жена ме остави на 3 преки от офиса. Счупих си краката от бързане за да стигна на време. Направих си едно кафе. Поразтиках се насам-натам като шефче и реших, че е време да си ходя. И като всеки мъж с повод отидох да се почерпя в един близък бар за целия ден упорита работа … и от там нататък ми е някаква мъгла. Мъгла ми е също как се озовах вързан с белезници и с начупени зъби? Май някоя от курвите е казала не на който трябва … а защо би разказвала въобще?

мъгла

Та картинката е тази. Аз съм близо 100-110 килограма. Да се бия – не мога, а срещу мене три такива яки момчета, а аз съм пиян като мастия. Черни фланелки, черни панталони с ръб и остри обувки и с бръсната глави (шаблонно). Отначало си мисля, че съм прекалил с някоя мадама и искат още пари. … А те дори не питаха. Едно такова ме понабиха и ме хвърлиха в един бус (черен де).

мъгла

А сега си представете – аз съм близо 100-110 килограма. Да стана не мога – вързан съм, а срещу мене една бабичка – Ивана. На моя шеф – мама му. Ах, мама му аз … Оказа се, че тя правила подобен номер като моя. Ако не и същия – и след като съм и сменил Нейните фирми с които правила офертите нещо се ядосала. А аз такава бабичка ядосана не съм виждал. То и да я видиш не можеш – и двете ми очи са сини от този бастун.

мъгла

Днес ме поизмиха и ми дадоха да ям. Развързаха ме и ми хвърлиха часовник. Някой изкрещя, че имам 12 часа да изкарам към половин милион за да се компенсирам за загубите на Ивана …