До тук добре …
от Калоян
Историята не разказва за един самоубиец, който скочил от петдесетия етаж и по пътя надолу си шепнел ‘до тук добре’. Всъщност разказва за хиляди такива хора, дори за милиони. За едно общество което пропада бързо и по пътя си шепне ‘до тук добре’, но всъщност не е важно падането, а самото приземяване.
Част Първа
Мога да разбера, че денят ще бъде необикновен само по начина по който изгрява слънцето. А такъв изгрев не бях виждал досега. А днес си беше различно – мастилено синьо отгоре и ярко оранжево отдолу. Наумих си за да отбележа това и да си направя равносметка вечерта когато се прибера дали съм бил прав. А сега като се замисля това наистина беше жалко, защото аз никога повече нямаше да видя дома и семейството си. Бях прав, де.
Но точно тогава бях най-щастливия мъж в града. Колкото и плоско да ви звучи – Казвах се Иван Георгиев Иванов и наистина денят ми почна страхотно. Жена ми беше подарила най-якото събуждане за последния месец. Все пак като станеш мениджър заслужаваш поне хубава свирка рано сутрин. А дори беше направила закуска и кафе – знаеше как да муфти пари. Никога не съм мислел, че ще свърша с жена като нея – пиеше, пушеше, биеше децата защото не можеше да ги укроти само с думи. Беше душевно слаба, но с няколко водки и идеше силата за шамари.
Бях решил тя да ме хвърли до работа днес, така и така беше почнала от сутринта, поне да се чувства значима и полезна поне до 9:00? Всъщност ме остави на 3 преки от офиса, защото просто не и било по път като отивала за онзи ‘новия’ мол и трябваше да си счупя краката от бързане за да стигна на време в гадния кенеф, който шефа ми нарича офис. Беше си дупка с лайна, ама аз и бях контрольора сега.
И за да разбереш къде точно сбърках, да кажа само за офиса ми – където аз съм принц, принцеса и царица. Тъпия ми шеф се взима за крал, но всъщност е голямо дебело леке с много пари останали му от покойни му татко … по причина или тъпия му син или отвратителната му жена. Ама пък съм принц, принцеса и царица. Това означава, че всичко минава през мен и моите джобове. И точно за това бях най-щастливия мъж в града тази сутрин. Още на втората седмица с един джобен калкулатор в/у една салфетка успях да сметна криво/ляво по колко мога да си взимам за мен без да се усеща. А взимах ли взимах … Дори бих ви посъветвал как да го правите – смисъл на мен вече няма да ми е от полза, така и така си седя сам на този парапет (само не прекалявайте с взимането, вреди). Размишлявам и гледам улицата долу – хората наистина приличат на мравчици като ги гледаш от толкова високо … Мисля, че са петдесет етажа и нещо, а слънцето залязва по същия начин – мастилено синьо отгоре и ярко оранжево долу. Бях прав мамка му, днеска беше шибан ден … най-шибания ден в живота ми.
Беше 09:30 и тъкмо си бърках първото кафе …
дам:). питам се какво ли е наистина от сутринта да знаеш какъв ще е денят ти. за хубавото, горе-долу ясно. но за лошото – дали ще се пробваш по всякакъв начин да го изкараш различно от редовно предвидената програма, или ще те завладее поривът да рискуваш… и да видиш кой кого, м. му (ти съдбата или тя тебе).
ако приемем, че въобще 2та варианта на действие са реално приложими де.
картинката е много хубава.
Иван Георгиев Иванов просто знае, че денят ще е различен. Било с хубаво или лошо …
Но всъщност не е важно падането, а самото приземяване.
хахаха… което е вярно, вярно е:))).
иначе репликата за оня, дето падал, аз я знам от „Великолепната 7ка“ (по онова време оригиналният етаж беше 20. :)). има оттам и още 1 – за човека, дето скочил гол в кактусите. като го попитали защо, отвърнал: идеята ми се стори добра:).
Дотук добре…
Лошото е, че дори и на Иван Георгиев Иванов не е дадено да знае какво точно се случва след приземяването… :)
@Бочев, ако си вярващ моля те не започвай това ;) Ще се караме … Според мен след него ще остане само кръв и натрошени кости.
[...] This post was mentioned on Twitter by ivanmark . ivanmark said: Даже много добре! RT @justkaloyan До тук добре … | рицар с кецове http://bit.ly/aifQg4 [...]
Браво, Кокс, до тук … добре! :) абе, само по себе си не е никак лесно да се изкачиш до 50-тия етаж, особено, ако сградата е в милата ни рОдина, все някакъв карък ще те споходи – я няма асансьори, щото са ги забравили в бързината (нали строим три за пет), я токът ще спре, я си се оказал 13-тия в асансьор за трима…. и т.н., а не дай си боже да попаднеш на катастрофа м/у асансьори и то челна, ужасТ… та… очаквам продължението … ;)
:)))
А този страхотен пейзаж от кой град е? Наистина много красиво…
[...] но всъщност не е важно падането, а самото приземяване.<<Част първаБеше 09:30 и тъкмо си бърках кафе в приятна компания на [...]