След преживяването ми в тъмната стаичка предния ден и след толкова много новини и коментари разбрах, че е трудно. Най-трудното нещо се оказа това да се навиеш въобще да го направиш – нещо като закуската сутрин. Можеш да минеш и без нея, но щом си почнал няма спиране, готвиш си и толкова. Та и аз така. Измих се, облякох се и почнах един потен маратон за изборната секция на 500 метра от нас. И като влезеш вътро все си е българско, не си личи за какво гласуваш. Поостаряла мазилка, съветски бюра, едни мазни лелки и застаряващи бабички. Никой не носи бадж, да видиш аджеба кой какъв е там. На ръка надраскано на едно листенце „А-К“, викам си тук попадам. Подадох на клетата женица новичката ми лична карта и ме братиха на бегом зад един скалъпен параван. И мистерията ми се разкри – аз гласувам … Плахо отварям плика, оставям го на масата, очите ми премижат толкова много партии, а само един глас. Мислех си, че бях решил за кой да гласувам … грешка.
Аз съм сам. Едно момче, младеж по точно. Прясно изпечен, завършил гимназия. Образованието ми е на половина завършено, трябва да си намеря място в сферата на работещите. Да се устроя, да превзема света сам с подкрепата на най-близките ми. А на клипчетата на предизборните кампании всички говереха едни шлифовани послания, наизустени до болка, рицитирани с този привелив леко монотонен глас. Никой не каза нещо за мен? Никой не обеща да помогне на хората от масите като мен?
Приемаме, че съм направил своя избор – гласувах за Български депутати в Европейски парламент. Голяма грешка според мен, грешка е въобще, че има българи там. Сега добавям едно голямо, НО – може и да има свестни хора, които са отишли с ясна цел която искат да постигнат … Но не са оставили такова впечатление в мен.
Няма да променя България. Трудно бих се навил дори да опитам. Обикновенно властимащите хора са гъзолизци и продажници, нямам намерение да ставам такъв за една според мен загубена вече кауза, поне за следващите десет – петнайсет години. Което е кофти, гражданин да реши, че му е през оная работа какво ще стане с родината му. Което всъщност е по малко зло от това гражданин да реши, че може да каже майната му на всичко родно само заради парите …
Свободата, Санчо . Демокрацията също.
Знаеш ли, ако нямаше нищо общо с мен нямаше да ми пука толкова. Ако от тези хора (и на местните и на европейските избори) не зависеше РЕАЛНО живота ми щях да съм си ОК. Но не е така, от тях зависи образованието, от тях зависи здравето ми, от тях зависи сигурността ми. Толкова сме обвързани, че чак ме е яд. Ако си намеря самотен остров с Интернет и малко приятели отивам там. Засега още търся и предпочитам да си оправя градинката в двора през това време.
Хм… Или аз имам ебахти коравата психика, или твоята има нужда от профилактика.
Има хора, които не са гъзолизци и прочие и искат да оправят България. Можеш да им помогнеш на тях и така да дадеш своя принос.
Според мен в момента няма партия или персона която да може с лека ръка да оправи хилядите ни проблеми. Единствената ми надежда е в по-младото от тях поколение, за което с удоволствие ще дам гласи си някой ден :)
Психиката ми си е окей