Коментари на: Oткраднаха им детството

От: Не играя игри

Не играя игри — Thu, 05 Aug 2010 08:12:10 +0000

Защо наричаш компютърните игри тъпи и само критикуваш геймърския живот? Много си предубеден. Защо нито веднъж не се изказа критично за живота като улично псе? :) По-добре ли е децата по цял ден да се чудят какво да правят навън, да скитат като улични помияри, да падат от дървета, да се пребиват с колелета и от малки да си съсипват здравето? Не казвам, че е добре по цял ден да стоиш пред компютъра, но няма ли да се съгласиш, че не е хубаво по цял ден да скиташ по улиците като бездомно псе и да си губиш времето? Не е ли най-добре да има някакъв баланс?

От: ежка-бежка

ежка-бежка — Fri, 28 Aug 2009 07:12:51 +0000

а де! на това се дължи и мутацията на младежта. развиват само фантазията си…. и хубаво де съгласна съм, че човечестото се мени, ама що трябва да се мени в посока която ен води до никакво развитие на хомосапиенса. треньор съм от 10 години и наблюдавам децата….в нито едно немога да видя човек, който ще ни изцели от рака, ще измисли телепорта, ще покрие световен рекорд…… нима трябва да вдигнем рамене и да кажем „еми така е човечеството се променя“. щам логиката е такава то измислените атомни бомби нека да си ги гърмим на нова година, или просто ей така щото съм го видял в една игра дето я разцъквам от една година по 23 часа в денонощието…..Боже опази – достигнали сме предела на физическото и социално развитие……….

От: Калоян

Калоян — Thu, 27 Aug 2009 15:51:05 +0000

Аз съм само на 18! и като видиш жив пример за това за което говоря тогава казвай, че е жалко. Ти хилав, 170 сантиметров, 45 килограмов, бял като сиренце геймър който ще се надява на ръката си докато не почне да изкарва достатъчно пари за курви виждал ли си ?
И да помня как бабите и дядовците ми ми викаха за това, че се правех на каубой с магарето на село, че не съм помагал достъчно, но никога не съм бил някакъв антисоциален тип …

От: Някъв си!

Някъв си! — Thu, 27 Aug 2009 15:44:27 +0000

Мале, мале – като ви слушам само и вече виждам бъдещите недоволни пенсионери, седящи по спирките и псуващи „младежта“. Ми то какво правите в момента!! И къде най вече – в нечии блог в ГАДНИЯ ИНТЕРНЕТ дето ни съсипа децата. А сте хора на по 20-30 години!

Ами и аз съм израсъл без компютър и кабелна телевизия. Тогава даже Правец не знаех кво е, да не говорим за сапунени сериали и компютърни игри. Да запълвахме си времето със игри на война с момчетата от съседната махала, „Стражар и апаши“, а по-късно баскет в близкото СОУ. Да сега това вече го няма! Е, И??? Времената се менят – сигурно си спомняте как и вашите баби и дядовци са ви овиквали да не ходите по цял ден да се размотавате по строежите, а да вземете да изчистите пред входа например и са приказвали до припадък, как те като малки такива неща не са правили и даже ходили да копат на нивата.
Не се превръщайте в пенсионери на 30 години!!!!
Жалко е!
Просто приемете фактите!

От: dzver

dzver — Thu, 27 Aug 2009 12:01:34 +0000

Компютрите ни превърнаха в зомбита. Ще го направят и с децата, до колкото има деца тук-таме.

От: Миро

Миро — Thu, 27 Aug 2009 09:08:02 +0000

Много лоши времена настъпват за нашата младеш, страх ме е да си помисля какви ще бъдат моите деца някой ден………………живи и здрави да се родят първо………Като си спомням, какво сме преживели като малки ми става драго на сърцето.

От: ежка-бежка

ежка-бежка — Thu, 27 Aug 2009 09:04:54 +0000

направо да те разцелува човек. като, че ли сме живяли на една улица……спомням си как в един филм, на който не си спомням името /въпреки, че беше единствения който можеше да се гледа за цяла седмица/, с моята приятелка видяхме, как прокарват конец от прозорец до прозорец с кибритени кутийки на края /модерните телефони/ и така си говореха. събрахме конопен конец и цял де дърпахме, усуквахме, късахме го без да искаме, но имахме добро настроение, все пак крайният резултат ни крепеше в амбицията ни. вече се беше стъмнило когато връзвахме кутийките……нещо не се бе получило, нямаше звук, нямаше обхват:))) голямо разочарование си беше.
в края на всяка учебна година, получавахме картончета от „дружинния председател“ да отработим по няколко дни на опитно поле – учихме се на труд и отговорност, но беше адски весело. имахме списък на книги, които трябва да прочетем. не дай си Боже през учебно време от 14-16 часа следобяд да те мярне някоя даскалица по улиците, после ни изненадваше по домовете, за да провери в каква обстановка учим или дали въобще учим…..има много какво да се разказва, направо за книга…..
сегя гледам тригодишният ми син, ка пуска компютъра, влиза в сайт за клипчета и пуска прословутото анимационно филмче том и джери озвучено със сочни псувни……демокрация или свободия…?????

От: Калоян

Калоян — Thu, 27 Aug 2009 08:49:10 +0000

Аз истрастнах в малък град ( Силистра, еей! ) и тогава имаше къде да играем и сега има, но са пусти. Ние му викахме „Даби, даби … името на държавата“ ;)

От: lu4ka

lu4ka — Thu, 27 Aug 2009 08:45:32 +0000

Там където играехме на „ръбчета“ сега минава автобус и две маршрутки.Там където играехме на „жмичка“ има една много гадна пътека, за да се стигне до „илиянци“.Там където играехме на „стражари и апаши“ има построени блокове, но част от парка го няма.Там където играехме на въже ,дама, „…да бие, да бие…името на една държава“ и други такива, та там цари невероятна мръсотия.Ходех при баба „на село“и всеки ден сутрин и следобед ходехме в градинката на „Заимов“.Сега е всичко друго, но не и „градинка“.Ама……… НТП /научно-технически прогрес/.

От: Калоян

Калоян — Thu, 27 Aug 2009 08:44:47 +0000

@pierrot, това е уникален проблем – мога да дам пример със сестра ми, малко по различна е от другите защото винаги съм и показвал как да постъпва правилно в различните ситуации, а връсниците и правят съвсем друго и много често се чувства именно такава – аутсайдер
@Някой, Първия ми телефон го взеха в 7ми клас и то защото си го бях заслужил с хубави оценки :)) беше си гъзария още тогава, но пък никога не успяхме да развенчаем мита за костилките от череши …
@LUPEN, Бавно бягаш момче, нас никога не са ни били за това, че сме по строежите
@софка, аз телевизия Не гледам, и пак съм си шашнат. Според мен това нанася по малка вреда от 24/7 зад една игра – после не можеш да комуникираш нормално, не можеш да завържеш 2 приказки без да се изчервиш, не можеш да си намериш една мома да я сложиш до себе си да я мачкаш и гушкаш …