Oткраднаха им детството
от Калоян
В днешно време децата играят ли си?
Когато бях малък пак имахме такива неща като компютри и игрови конзоли, но не си прекарвахме целия ден пред тях. Малко или много ги редувахме. Вярно е, че сме се скъсвали да играем на класики като Star Craft, Diablo 2, CS, Quake, Heroes 3 по компютърните зали и Mortal Combat, Tekken и подобни на сегите, но нямаше ден в летните ни ваканции в който да не сме играли футбол, криеница и лапак. Имах дори и рани по коленете и лактите след сума ти и падания с колелото или след някое катерене по височките дървета. Имахме за какво да разказваме като се върнем в училище, учителката ни можеше да ни даде домашно да и разкажем какво сме правили през лятото без в него да пишем как сме станали n-ти левел в някоя тъпа игра.
Горките бледи хлапета, с дневните си или отиват да дръпнат някое мулти в близката зала с няколко приятелчета или кибичат по цял ден зад живото-отнемащите* игри. Визирам Му, WoW и подобни. А като ги пуснат навънка по пример от батковците си взимат по една бира и си наливат крехките телца с алкохол. Май само момиченцата още си правят техните си неща – дама, рисуване с тебишири и обличане на кукли. Правят ги във времето когато не цъкат във фейсбука и скайпа. А те в скайпа се разбират кога и къде да се видят?!? Кога можете да разберете, че нещо се е объркало прекалено много ? Като пуснат книги със съвети към родителите какви занимания да намират за лапетиите си. Пращат ги да си играят и ги чекват през половин – един час по телефоните дали са наред, къде са и т.н. Аз не съм се прибирал по цели дни в нас, на обяд съм преяждал с ябълки и зелени кайсии, когато е нямало кой да ме прибере насилствено да ям супа или нещо друго готвено. Вярно после съм прекарвал доста време в тоалетната с някоя книга от задължителните за прочит докато мине бедата с корема. Да кажеш, че и ние не сме се хвалили кой кого шибнал в главата докато слагал бомбата – няма да отричам, правили сме го, когато бяхме уморени от бягане и насядали на някоя пейка или в някой строеж си хапвахме от събраните провизии (същите кайсии и ябълки). Обсъждахме живота, случките. Умувахме яката. Израснах сексуално на улицата, от по големите батковци и какички. Вярно, че някои митове се избистриха след години, но това успя да ме спаси от един разговор за птичките и пчеличките с баща ми. Или беше с майка ми, не знам. Питаха ме дали знам как стават бебетата … по зачервих бузките и им казах, че няма смисъл да ги преговаряме. Оставиха ме на мира, точка за мене. А днес горките бледи хлапета се осведомяват от ХХХ секцията в zamunda, обяснено визуално с много охкания и пъшкания. Само където повечето се чудят защо като им свършват в/у лицето бебетата се раждат от друго място. Горките бледи хлапета.
Имам брат, който е 9 години по-голям, та още на 5 го гонех да играя на фунийки с неговата компания. Като станах малко по-голяма и реших, че трябва да почна да си играя и с момичета, всяко лято като луди репетирахме и към средата на август правехме ‘представление’ за майките в градинката зад блока. Раснала съм със страшно много рани по коленете. На любимата ми череша наскоро отрязаха моя клон. Моят клон, на който седях, докато си играехме на „къща“ в дървото. От тялото на 22 годишната работеща сериозна Жена изписка едно малко Момиченце, което си искаше клона обратно…
Депресирам се, когато видя момичета от основно училище с шест пласта грим…
Ха, на теб само клона са ти отрязали, а на мен цялата череша отрязаха. Знаеш ли какъв готин космически кораб беше – имаше си ръчки и педали с които хем да управлявам кораба, хем да стрелям по лошите. Еееех, колко череши изядоха космическите гадовете…
На моя милост му крещеше само тялото, когато по време на играта „Трансформърс“ някоя фунийка или камъчка от нечия прашка накараше великия Тигъртрон да се скрие зад някой пън. И беше далеч по забавно от виртуалната игра където наистина можеше да се трансформираш от робот в кола. Ние го правихме от човек – в човек с колело …
Наистина много добър постинг.
Поздравления и поздрави.
: ))
Не всичко са откраднали, ей! Крадат въображение, крадат мнение, крадат ценности… Или? Чакай да излезе новото diablo.
Ех, какви времена бяха … по цял ден скитах наляво-надясно по полянките, горичките и язовирите. Играехме на какво ли не. Организирахме футболни срещи м/у кварталите…. Разбира се, като останеше време се разбивах от StarCraft и Quake 2, но само в клубовете.
така е, откраднаха им детството…
Аз бях в град точно до Дунава – Силистра, но никога не са ни пускали да играем там – течението е силно пък и реката си беше мръсна. Но като поотраснахме малко сме ходии да цъкаме рибка. Само някакви мъници излизаха, но пък такъв тен хващахме …
по-добре в къщи пред компютъра отколкото да пие водка в парка а от храстите да излизат извънземни с висящи спринцовки от ръцете
Много, много добра публикация :)
Ако тогава растяхме и се учихме, сега само … май не съм сигурен, че и израстват нормално децата. Лошото е, че това е масов модел и ще видим резултата след години. Или както една приятелка – учителка каза : трябва да реша дали да възпитам умно, живо и разсъдливо дете ( което да е аутсайдер ) и да има някакъв шанс като порасне или да го оставя по течението и животът да го направи аутсайдер като порасне?
Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!
С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!
Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка – и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!
Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?
Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от „Веро”. Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите:
Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
01. Без да искаш въвеждаш пин кода си на микровълновата.
02. Не си играл на пасианс с истински карти от години.
03. Не можеш да си намериш колата на паркинга, освен ако не я повикаш с алармата.
04. Баба ти говори повече за Есмералда и Рич, отколкото за собствените си деца.
05. Знаеш повече за проблемите на Брад Пит, отколкото за тези на собствения си брат.
06. Чуваш по новините, че 50 човека са били взривени и сменяш канала, защото не е нищо ново.
07. Сваляш си обувките, преди да влезеш… в самолета.
08. Имаш списък с 15 телефонни номера, за да се обадиш на 3 членното си семейство.
10. Най-добрият приятел на човека вече не е кучето, а мобилният телефон.
11. Звъниш си всяка сутрин… за да си намериш мобилния телефон.
12. Тъпо ти е, че не можеш да звъннеш и на дистанционното на телевизора, като изчезне.
направо да те разцелува човек. като, че ли сме живяли на една улица……спомням си как в един филм, на който не си спомням името /въпреки, че беше единствения който можеше да се гледа за цяла седмица/, с моята приятелка видяхме, как прокарват конец от прозорец до прозорец с кибритени кутийки на края /модерните телефони/ и така си говореха. събрахме конопен конец и цял де дърпахме, усуквахме, късахме го без да искаме, но имахме добро настроение, все пак крайният резултат ни крепеше в амбицията ни. вече се беше стъмнило когато връзвахме кутийките……нещо не се бе получило, нямаше звук, нямаше обхват:))) голямо разочарование си беше.
в края на всяка учебна година, получавахме картончета от „дружинния председател“ да отработим по няколко дни на опитно поле – учихме се на труд и отговорност, но беше адски весело. имахме списък на книги, които трябва да прочетем. не дай си Боже през учебно време от 14-16 часа следобяд да те мярне някоя даскалица по улиците, после ни изненадваше по домовете, за да провери в каква обстановка учим или дали въобще учим…..има много какво да се разказва, направо за книга…..
сегя гледам тригодишният ми син, ка пуска компютъра, влиза в сайт за клипчета и пуска прословутото анимационно филмче том и джери озвучено със сочни псувни……демокрация или свободия…?????
Еххххх, както казва една позната – живот си живеехме тогава. Спомням си как лятото сме играли мач до 12 часа вечерта – пускахме лампите в механото и ритахме на хладно. Как израснахме по строежите, колко бой съм изял заради това :+) Как палехме огньове и печахме кой каквото е донесъл (най-вече картофи). Как се събирахме в някой приятел да играем на Правеца му и как майка му ни гонеше след само 2-3 часа игра :+)
Нищо не казваш за чалгата, турски ,бразилски пък и български сериали, реалити отврат, шоуто на един от плевен и други профанизиращи децата фактори.Тези неща нанасят по-голяма вреда и от електрониката, защото децата си мислят, че щом ги пускат по телевизията това е стандарта и това е хбавото.Понякога си мисля, че по план разработен от чуждо разузнаване тези работи се правят нарочно за да се довърши българския народ.
Жестока истина. Не ми се пише! Мъка ……
@pierrot, това е уникален проблем – мога да дам пример със сестра ми, малко по различна е от другите защото винаги съм и показвал как да постъпва правилно в различните ситуации, а връсниците и правят съвсем друго и много често се чувства именно такава – аутсайдер
@Някой, Първия ми телефон го взеха в 7ми клас и то защото си го бях заслужил с хубави оценки :)) беше си гъзария още тогава, но пък никога не успяхме да развенчаем мита за костилките от череши …
@LUPEN, Бавно бягаш момче, нас никога не са ни били за това, че сме по строежите
@софка, аз телевизия Не гледам, и пак съм си шашнат. Според мен това нанася по малка вреда от 24/7 зад една игра – после не можеш да комуникираш нормално, не можеш да завържеш 2 приказки без да се изчервиш, не можеш да си намериш една мома да я сложиш до себе си да я мачкаш и гушкаш …
Там където играехме на „ръбчета“ сега минава автобус и две маршрутки.Там където играехме на „жмичка“ има една много гадна пътека, за да се стигне до „илиянци“.Там където играехме на „стражари и апаши“ има построени блокове, но част от парка го няма.Там където играехме на въже ,дама, „…да бие, да бие…името на една държава“ и други такива, та там цари невероятна мръсотия.Ходех при баба „на село“и всеки ден сутрин и следобед ходехме в градинката на „Заимов“.Сега е всичко друго, но не и „градинка“.Ама……… НТП /научно-технически прогрес/.
Аз истрастнах в малък град ( Силистра, еей! ) и тогава имаше къде да играем и сега има, но са пусти. Ние му викахме „Даби, даби … името на държавата“ ;)
Много лоши времена настъпват за нашата младеш, страх ме е да си помисля какви ще бъдат моите деца някой ден………………живи и здрави да се родят първо………Като си спомням, какво сме преживели като малки ми става драго на сърцето.
Компютрите ни превърнаха в зомбита. Ще го направят и с децата, до колкото има деца тук-таме.
Мале, мале – като ви слушам само и вече виждам бъдещите недоволни пенсионери, седящи по спирките и псуващи „младежта“. Ми то какво правите в момента!! И къде най вече – в нечии блог в ГАДНИЯ ИНТЕРНЕТ дето ни съсипа децата. А сте хора на по 20-30 години!
Ами и аз съм израсъл без компютър и кабелна телевизия. Тогава даже Правец не знаех кво е, да не говорим за сапунени сериали и компютърни игри. Да запълвахме си времето със игри на война с момчетата от съседната махала, „Стражар и апаши“, а по-късно баскет в близкото СОУ. Да сега това вече го няма! Е, И??? Времената се менят – сигурно си спомняте как и вашите баби и дядовци са ви овиквали да не ходите по цял ден да се размотавате по строежите, а да вземете да изчистите пред входа например и са приказвали до припадък, как те като малки такива неща не са правили и даже ходили да копат на нивата.
Не се превръщайте в пенсионери на 30 години!!!!
Жалко е!
Просто приемете фактите!
Аз съм само на 18! и като видиш жив пример за това за което говоря тогава казвай, че е жалко. Ти хилав, 170 сантиметров, 45 килограмов, бял като сиренце геймър който ще се надява на ръката си докато не почне да изкарва достатъчно пари за курви виждал ли си ?
И да помня как бабите и дядовците ми ми викаха за това, че се правех на каубой с магарето на село, че не съм помагал достъчно, но никога не съм бил някакъв антисоциален тип …
а де! на това се дължи и мутацията на младежта. развиват само фантазията си…. и хубаво де съгласна съм, че човечестото се мени, ама що трябва да се мени в посока която ен води до никакво развитие на хомосапиенса. треньор съм от 10 години и наблюдавам децата….в нито едно немога да видя човек, който ще ни изцели от рака, ще измисли телепорта, ще покрие световен рекорд…… нима трябва да вдигнем рамене и да кажем „еми така е човечеството се променя“. щам логиката е такава то измислените атомни бомби нека да си ги гърмим на нова година, или просто ей така щото съм го видял в една игра дето я разцъквам от една година по 23 часа в денонощието…..Боже опази – достигнали сме предела на физическото и социално развитие……….
Защо наричаш компютърните игри тъпи и само критикуваш геймърския живот? Много си предубеден. Защо нито веднъж не се изказа критично за живота като улично псе? :) По-добре ли е децата по цял ден да се чудят какво да правят навън, да скитат като улични помияри, да падат от дървета, да се пребиват с колелета и от малки да си съсипват здравето? Не казвам, че е добре по цял ден да стоиш пред компютъра, но няма ли да се съгласиш, че не е хубаво по цял ден да скиташ по улиците като бездомно псе и да си губиш времето? Не е ли най-добре да има някакъв баланс?