Неизбежното бъдеще

от Калоян

Някога, някой ден определено ще ми се наложи да порастна. Да стана голям, да се грижа за други хора, да водя екип. Да стана татко, родител, баща, човека който ще подкрепя едно малко момченце или момиченце … Ще ми се наложи да избирам име!!! Това определено ще е трудно, но винаги можеш да чийтнеш :) Ще го кръстя Калоян, ще му викам Младши, ще е моята гордост, а ако е момиче би трябвало да е гордостта на майка си. Което ме довежда до мисълта – трябва да си намеря съпруга. Едно изречение може да изглежда толкова непосилно за изпълнение. С моите космически рекорди от няколко месеца за връзките ми, незнам как бих успял да живея с някой години наред? Сигурно се изискват качества които аз все още не притежавам – не се научих да правя компромиси, не мога да деля, личното пространство си е мое. А ако никога не порастна? Дали някой ден ще кажа, че съм живял щастлива макар и без да съм постигнал целта на хилядите ми прадеди – да създам семейство. Дали съм само аз? Ако да – лош ли съм, че прекъсвам рода? Но спокойно, дано някога, някой ден определено ми се наложи да порастна …