Рицар с кецове

Разкъсват те на парчета, но оставят все пак нещо от теб с което можеш да почнеш да нареждаш пъзела на собственото си Аз.

Една къдрава девойка явно е решила, че имам какво да кажа за това как някои неща не те убиват, но те правят по силен. Събина първа е бутнала камъка по нанадолнище с това и много интересни неща ще се изпишат … за някои ще е по-лесно, за други по-трудно.

Лично аз се плаша от много неща, паникьосвам се от всичко. Забравям дали съм заключил, дали съм съм спрял печката и къде съм оставил горещата ютия. Страх ме е, че може някой неволно хвърлен на не подходящото място от мене фас да предизвика някой пожар или , че хвърлена от мен пиратка по нова година няма да гръмне и някое дете ще я намери. Страх ме е, когато видя някой да ходи след мен в нощта. Такъв съм си. И с много усилия го прикривам. И в същото време се радвам, че съм такъв – замислям се за последствията от моите действия ( или бездействия ). По бдителен съм след това и се старая вместо да променям нещата да ги правя както трябва от първия път …

Друго ?

Загубата на приятел не ме убива, но ме прави по силен. Или поне аз искам така да бъде. Все пак като се поучиш от грешките си и като разбереш къде си сбъркал ставаш по-добър, по-силен.  Следващия път се очаква да под-ходиш по друг начин, безболезнен и за двама ви ако се наложи. Да вгорчиш своя живот за сметка на чуждото щастие. Все пак това правим ние, рицарите. Естествено, че ме боли. Вие как бихте понесли да нараните друго човешко същество?

Мечтите ми не yбиват когато не се сбъдват? Или поне го правят бавно. Правят ли ме по силен – да. Знам кое мога да постигна и кое не. Винаги съм се целил прекалено високо и си го знам. И все се опитвам да ги сбъдна. А колко от тях стават реалност – малко. Кофти ми е, тъпо ми е, късам се отвътре като не мога да постигна нещо или като не съм отишъл някъде. Но брат ми/сестра ми такъв е живота. А дали съм станал нещо повече в опитите си да бъда едно по хубаво Аз, май само аз знам … да ви споделя ? Засега се справям :) и колкото кофти моменти и спънки да съм имал до тук в живота все се изправям по един или друг начин. И все напред, и все на никъде … или поне още малко напреде с Грозната богиня и Моника, monz.