„Кой не скача и не пей, той за Левски не милей!“
Оказа се, че главни действащи лица в този толкова срамен мач бяха Левски, Батков и Ушев. Левски го обичаме, Батков малко го мразим, а Ушев го ненавиждаме. Нищо, че паднахме с много от Лацио, агитката беше сила. Голяма при това. Една инертна маса в превъзбудено състояние е способна на много неща. Горд съм, че стигнахме само до псуване и скачане върху столовете. Макар, че някои си позволиха да правят изцепки. Седях като ударен по главата след всеки гол, а феновете не спряха и за момент песните, даже почваха с нова сила. Кофти, че не успяхме да си оползотворим положенията. Първата част от вечерта не свърши както искахме – с победа или поне равенство, но поне после беше както трябва. Пак намерихме кръчмата от предния мач и направихме едно люто шкембе с бира. После пак бира. Преоткривам красотата на нарязани вътрешности с много люто, нещо което смятах за противно допреди около две седмици. Следващата стъпка е да се сгъна пред крем-карамела и тиквичките.
Оказа се, че мога да продам лед и на ескимос, успях да прекарам и системата на такситата – от ССЦ до Щутгард за около 1,50лв. След като Батков подаде оставка, ще взема да купя отбора, нищо че съм със зелени очи.
Я раздуй за маркетнговите си способности :) Заинтересова ме!
А иначе крем карамела и панираните тиквички… ако не ги консумираш редовно, все едно не живееш редовно :)
Трябва ти спирка, да е след 01:00 сутринта, двама очевидно объркани младежи (тези бяха 1ви курс в УНСС); Чаках с тях за 94 около 30 минути накрая им предложих да си разделим таксито до Щутгард – по 1,50лв. на човек. И 30 те минути така или иначе хящ да си ги вървя пеш – а аз ги прекарах в изненадващо приятен разговор по телефона :)