Аз съм демона

от Калоян

Аз съм демона, който виждате на фона на мрачното небе, когато поредната светкавица се забие в земята, аз съм момчето което не се плаши от дъжда и не бяга от гърмежите. Аз съм този, който харесва момента, когато светкавицата прогаря ретината ми и образа и остава там, харесвам как капките на дъжда устремно барабанят по раменете ми. Умирам си да чуя звука на вече отминалата ивица светлина по небето, да усетя това боботене как разстърсва терасата под краката ми. Погледнат от страни сигурно приличам на някое неземно същество с разперени ръце и дяволита усмивка. Искам да зърна от далече как светлина просвятква за секунда- две, а образа ми откроен на фона на бетонена джунгла около мен, представяйки си се като дете на природата танцувам своя танц, а наоколо вали та се къса. Звучи ви странно … Да когато има буря аз излизам, намокрям се до кости, вдъхновявам се, сливам се с първобитното. После се прибирам и след един бърз топъл душ се отпускам спокойно в леглото или продължавам със задълженията си слушайки някой приятен албум. Малките неща, като разцепващата дървото светкавица, ме карат да се усмихвам, да се чувствам неземно щастлив …