Ах, празници

от Калоян

Priest & Nun / http://www.flickr.com/photos/simeon_barkas/521233046/Вече няма смисъл да протестирам, защото направо става като в една стара поговорка – „След дъжд – качулка“. Но едва намирам сили да пиша.

Вижте аз съм атеист, и това не е някаква секта, а означава че не вярвам в бог. Намразил съм я покрай хилядите глупости които са опитвали да ми налеят в главата. Наистина е трудно да обясниш на едно дете за птичките и пчеличките, но със сигурност е по-лесно от отговора на това: ‘ама наистина ли не произлизаме от маймуните, защото в енцикопедиите пише друго?’. Предполагам родителите ми са искали просто да израстна интелигентно и вазпитано хлапе, и май за това получавах страхотни енциклопедии за рожденните си дни. Проблема е , че наистина харесвах тези книги, чел съм ги по няколко пъти. Дори си имах любими теми които като ми беше скучно си ги четях профилактично. Трудно е да вярваш в бог при положение поне 4 -5 пъти си изчел всичко което можеш да намериш в детска енциклопедиа на тема ‘еволюция на човека’ … там се казваше, че след като умреш ти се превръщаш в енергия за другите животни/микроорганизми. Странен гранд финале на един живот. А християните, мюсолманите, будистите, католиците, и т.н. и т.н. всички казват, че ако не вярваш в техния бог отиваш в Ада. Това наистина е шоу с повече фойерверки. Но наистина ще си е малко трудно да имаш ~n брой богове, … тоест така или иначе съм се запътил към ада … поне да не си губя времето по храмове. А аз мразя миризмата на разтичащи се църковни свещи, тамян, прах, и непрани килимчета. От друга страна пък ми харесва да гледам рисунките по стените ( наистина се извинявам, но незнам как се наричат. И няма да го ‘гугъл’ това). Дори като посетих църквата на Царевец във Велико Търново останах омаян от ‘рисунките’ – излъчваха … абе излъчваха това което май обикновенно човек трябва да изпита в една църква. Умиление, тъга, загриженост за другите и такива ми ти християнски ценности. Наистина красиво.

Но да започнем от Великден, където всеки срещнат започва с ‘Христос воскресе’ … страхотно, обаче има малък проблем. Нямало е такъв човек, няма да го кажа и точка! Не обичам да ми вадят думите с ченгел – образно казано. Не искам някой да тръгне да си проси неговото си ‘воистина возкресе’. Наистина конфузно става кото започнат да те гледат с една искра на очакване в очите. Няма да го кажа и това! Ако пък много настояват – измърморвам нещо и да се оправят. Религията е за тясно скроените и свити хорица, които не виждат каква е била нейната ( и все още се опитва да бъде) идея. Да имаш на какво да се опреш, да имаш вяра към нещо по визшо. Спътник в трудни моменти. Да запазиш надеждата жива. Всичко друго си е чиста заблуда. Но като изключим тази страна на нещата, този така дълбоко семеен празник мина страхотно. Обилно чревоугодство с козунак, мляко, яйца, салата, ястия от месо и на мама вкусната супичка. Все пак – … не всеки ден е Велик ден :)