Но когато си впрегнал специалисти и експерти от различни отдели за да се реши проблем, чието изражение лежи върху подчинените им, които вслучая са общи е голям купон за ушите. Извадените предложения на първия брифинг, този с „асоциациите“, но по-скоро с решенията, почват да пърхат в конфликт и хората не чакат „класната“ да ги викне за втория такъв (този, в който ще се отсяват „асоциациите“ или решенията, за да се мисли екшън-план) и почват да се ядат, брат, става напечено. Всеки е прав, всеки е уверен в своята схема, но гледа да се държи прилично, стискат се, запотяват се, някой пали цигара, друг му напомня че е забранено, трети излиза и ако лидера не е кадърен, се получава стон на хаос, който в повечето бг случаи изкарва добра практика на проблема.