Брейнсторминг: DeathStar
„Време е за брейнсторминг!“ – вика шефът ви и преди да сте се усетили, вече сте седнали около масата и целият отдел се замеря с идеи. Грешка. В традиционният брейнсторминг, където всички крещят един през друг дава забележително слаби резултати. И тъй като участниците в брейнсторминга трябва непрекъснато да следят кой говори в момента, те не могат да се концентрират пълноценно върху идеите, коите раждат. И ако някой има добра идея, той трябва да си чака реда. А това крие риск идеята му да се загуби в шумотевицата. В заключение ? Най-добрия брейнсторминг е този, в който всички са със затворена уста. Но в такъв случай как бихте могли да реагирате на идеите на другите? Просто – писмен брейнсторминг.
- Първо задайте добре формулиран въпрос, например: как можем да направим нашия продукт по-атрактивен за младите клиенти?
- После сложете купчина бели листове в средата на масата.
- Всеки взима по един лист и написва своята идея. Готови ли сте? Пъхнете обратно листа в купчината, вземете си напосоки друг лист, като се вдъхновите от чуждата идея. Постарайте се литата да са малко повече на брой от участниците, таква винаги ще има допълнителен лист за всеки.
- Спрете след десетина минути: достатъчно време да се родят еднва-две блестящи идеи.
Допълнителен бонус на този метод е анонимността. Участниците не знаят дали идеята е на шефа, или на служител във фирмата и така се отнасят еднакво сериозно към всички идеи.
ПС: Какво е брейнсторминг? – Събират се група хора за да изказват свободни асоциации по зададена тема: как да се подреди новия офис, как да се стимулират новите клиенти, какъв да е слогана за новата серия продукти и т.н. Всеки участник предлага всичко, което му идва на ум, дори и да изглежда, че то няма връзка с проблема. На този етап критиката е забранена.
Целта е да се получат възможно най-много нови идеи, така че да е по-голям шанса за откриване на правилното решение сред тях. Всички идеи подробно се записват и след края на брейнсторминга критично се оценяват. При класическата процедура, оценяването трябва да се провежда от ДРУГА група хора (тъй като обикновено е трудно да селектираш предимствата от недостатъците в собствените си идеи). Източник на цитирания текст.
Любимия ми брейнсторминг е когато не мога да си намеря ключовете. Друг такъв е когато ми е паднала батерията на телефона и се чудя къде съм го оставил.
Но когато си впрегнал специалисти и експерти от различни отдели за да се реши проблем, чието изражение лежи върху подчинените им, които вслучая са общи е голям купон за ушите. Извадените предложения на първия брифинг, този с „асоциациите“, но по-скоро с решенията, почват да пърхат в конфликт и хората не чакат „класната“ да ги викне за втория такъв (този, в който ще се отсяват „асоциациите“ или решенията, за да се мисли екшън-план) и почват да се ядат, брат, става напечено. Всеки е прав, всеки е уверен в своята схема, но гледа да се държи прилично, стискат се, запотяват се, някой пали цигара, друг му напомня че е забранено, трети излиза и ако лидера не е кадърен, се получава стон на хаос, който в повечето бг случаи изкарва добра практика на проблема.