Пътеписи
Никога не съм писал за това как и къде съм пътувал. Сигурно е като просто да разкажеш какво се е случило, но ме съмнява да пресъздам атомсферата на която и да била случка … затова само ще споделям в по едно изречение.
Счупи ми се автобуса за Бургас.
Атобуса пътуваше за Истанбул.
Стюарда обясняваше на турски … на всички освен мен.
Запознах се с капитан на кораб … в Азербайджан.
На стоп ме взеха двама катаджии които разказваха за катастрофите както аз разказвам за компютърен хардуер – безчуствено.
Спирит оф Бъъъргааас е уникалния фест. Видях някои от музикалноте си идоли на живо.
Запознах се с някакви странни, но пък приятни хора.
Както и с някакви скучни и неприятни.
Пих Бургаско пиво на корем.
Купих си кола.
Карах сам 500 километра.
Запознах се с русенка. После с още една.
Качих стопаджия който ми се оказа познат от гимназията.
Карах със 160 – нещо което няма да повторя никога.
Сбъркал съм с един ден и за малко да отида ден по рано на работа.
След като се върнеш от отпуска те удрят като с чук в лицето.
Приятно е нещата да са си по старому.
Новите колеги са приятни, повечето. Старите – все така пекани.

